Писмо по трамвая

Ти обичаш ли трамваите? Аз щото много ги обичам. Как се клатушкат, като мечоци. И никога не напускат поетия път, целеустремени са, така да се каже. Не се колебаят, за никъде не бързат, стари са и помнят. Знаеш ли, че София е третата столица в Европа, пуснала ги в експлоатация? Или беше втора? Няма значение, сред първите е. А би й отивало да е съвсем първата - трамваи се движат от 01.01.1901-ва. Доста единици, нали? И аз така си помислих.

Обичам трамваите и щото винаги пресичат центъра на градовете. А никак не върви един стар град да го разсичат автобуси. Ти представяш ли си само? Трамваите - и те стари - помнят куп истории. В тях ми се случва каквото се сетиш. Вчера да кажем един дядо ме приближава и както си бях седнал, ми поднася пластмасова чашка, за да му пусна монетка. Нищо необичайно, така е. Но вместо да каже ключовото хляб/болен/децата, чух само: „На 77 съм, батко, не е малко." Смайващо, а? Хем ме нарече „батко", което всякак погледнато си е гротескно, хем не искаше пари, защото е беден, грохнал и гладен, а защото е издържал и стои на краката си толкова години. И не е малко, по дяволите. Дадох му.

Друг път едно момиче настъпи чистак новата ми, островърха и възхитително елегантна обувка, усети се, макар да не бях издал и звук, погледна надолу, поколеба се, клекна, придърпа ръкава си и забърса петното. После слезе. Безмълвно.

А аз все се нося с трамвая. Цял живот, кажи-речи. Първият ми трамваен спомен е как пътувам с мама, седя на коленете й, свежо пролетно утро е, слънце грее, а тя ми разказва за войната, Троянската. Помня, че накрая отсъдих: „Ама че са тъпи тия троянци...", но ми стана и тъжно тогава. Представих си трамвая, в който бяхме, като един троянски кон, гигантски... ама не кон всъщност, а гъсеница например.

Пътувах с него до детската градина, до училище, до университета. Сега - докъдето работя. Леки коли не обичам, пък и тежки даже. Изобщо, това шосетата са гадна история, яснота няма, едни разклонения, разорана работа. Никакво постоянство, постоянно колебание. Може с влак обаче. Ама влаковете са драматични, дълги пътувания, заминавания-пристигания, няма я лекотата, непринудеността на трамвая.

Накрая да ти кажа още малко за софийските - освен че са вторите или третите в европейска столица, те имат една особеност, най-вече по-старите модели - пощенска кутия, вградена до първата врата вляво. Всичките, произведени за България, си имат такава, докато разните му втори употреби и по-нови - нямат, за жалост. Така че, ако носиш писмо и искаш то да стигне до когото трябва, пусни го в нея. Трамваите никога не напускат поетия път. Целеустремени са, не се колебаят. За разлика от нас.

Автор: Емануил А. Видински

Фотография: Васил Танев