Преди 17 години Стивън Кинг беше ударен от миниван на междуградски път в Мейн. Това го изпрати в болница за доста дълго време и осезаемо се отрази на писането му и посоката на творбите му. Донякъде осъзнато, донякъде не, феновете му започнаха да делят книгите му на „преди и след катастрофата". И това най-често не беше добре за втория период. Хубавото е, обаче, че г-н Кинг явно се е отърсил от последствията на инцидента и в последните си книги отново разказва истории, създавайки онзи негов неподправен дух и уют. А сред най-силните му романи спокойно можем да впишем и 22 ноември 1963.
Не е нужно да си роден в Щатите, за да знаеш какво се е случило на датата от заглавието в книгата. Логично, историята се завърта около убийството на Кенеди. И по-точно около Джейк Епинг, който се връща в миналото, за да предотврати покушението. Но за всяко действие си има причина и следствие. Както и взети решения.
През 2011 гимназиалният учителя по литература Джейк Епинг води и късни часове за възрастни. По време на курса му попада есето на училищния чистач Хари Дънинг, което го разтърсва с историята си. А две години по-късно, Ал Темпълтън - собственикът на закусвалнята При Ал, в която често се отбива, му споделя, че в задното помещение на заведението му има портал на времето. Той прехвърля човек в 9 септември 1958, откъдето Ал зарежда често продуктите за своите бургери на цени отпреди половин век. Той обаче не желае просто да купува адски евтина и вкусна храна. Поставил си е за цел да се върне във времето и да осуети убийството на Кенеди. Така Ал вярва, че ходът на историята ще се обърне, войната във Виетнам няма да се състои и светът ще е едно по-добро място, когато САЩ се ръководи от визионер като Дж.Ф.К. Само че има един проблем - Ал е болен от рак на белите дробове и няма да издържи 5 години в миналото, преди болестта да го убие. Затова посвещава Джейк в тайната си и му казва, че всяко спускане в Заешката дупка (както кръщават прохода) нулира миналото. И колкото и часове, дни или години да си изкарал обратно, връщайки се в настоящето, те е нямало само 2 минути. Оттам насетне Джейк се прехвърля в света от 1958 и се намъква в живота на Джордж Амбърсън - неговото амплоа в миналото. Задачата обаче не е лесна - за годините в онова време Джордж/Джейк се сблъсква с всичко, което се случва в живота на човек за толкова дълъг период от време. И научава най-важното - миналото не желае да бъде променяно и всячески се съпротивлява на интервенции.
Когато навремето се запознавахме с книгите на Стивън Кинг, най-силно ни впечатляваше не самата история, нито свръхестествените сили и явления, които са неминуема част от творчеството му и ни карат да прелистваме лист след лист до късно през нощта. Това, което прави Кинг толкова любим писател, обаче, е умението му да създава уют и да изгражда настроение. Умело рисува живота в малки американски градчета от средата и втората половина на XX век, запознава ни с живота на обитателите им, кара ни да ги обичаме или мразим. И всичко това е изваяно бавно, усърдно и със занаятчийски майсторлък. Защото Стивън Кинг е майстор в занаята си и борави с думите така, както най-добрите художници използват четките си или най-вдъхновените музиканти свирят на инструментите си. 22 ноември 1963 е вдъхновена книга, която отново ни среща с Кинг такъв, какъвто най-силно го обичаме - умел навигатор през лъкатушещите пътища на собственото му въображение. Романът не е просто история за пътуване във времето. Подсказва ни за тежестта на решенията, които взимаме, за живота, който водим и необратимостта на последствията от действията ни. А, както често виждаме в по-късните му книги, Стивън Кинг все по-ясно заявява обществените си позиции. Той застава срещу расизма и яростно защитава правата на чернокожите, жените, малцинствата. Също така май се опитва да ни вмени, че пушенето убива. И е един от малкото автори, които си позволяват продуктово позициониране в книгите си. Което би дразнело, ако не го правеше така умело, че историята да не пострада от брандирането. А, да, нека не забравяме и приятния гъдел от срещи със стари познайници от книгите му и преплитането на историите - нещо, което Кинг обича да прави. Ние също.
Авторът! Авторът!
Стивън Кинг е от авторите,
чието въображение гради светове или създава такива във вече съществуващи
градове и места. Светове, които читателите му обичаме да посещаваме, в които да
пътуваме, да се запознаваме с ярки характери, да се вълнуваме с тях и да
съпреживяваме. Познаваш го със сигурност с шедьоврите на ужаса и напрежението
(а далеч не е само това в книгите му!) То,
Гробище за домашни любимци, Сейлъмс Лот или епичната фентъзи поредица Тъмната
кула (която чакаме скоро да излезе и на голям екран). Догодина става на
70 години, като не спира да пише вълнуващи истории, а книгите му до момента са
точно 60, без да броим сборниците му с разкази. В тях влизат и седем романа под
псевдонима Ричард Бакман.
Нещо подобно
Никак не са малко
писателите, които стъпват на пътуването във времето като основа на историите,
които разказват. Зад първоначалната идея на Стивън Кинг обаче се разгръща
сериозен труд, включващ и немалко проучвания на исторически данни - както
например навремето е правил Джек
Лондон в Скитникът между звездите. Фантастичният романтизъм и американският урбанизъм пък прятно напомнят за разказите на Рей Бредбъри. А прехвърлянето на читателя в Америка от 50-те и 60-те години навява лек
спомен за Пътешествие с Чарли на Джон
Стайнбек, в която възрастен писател обикаля с кучето си пътищата на Щатите и
вкусва живота от времето си. Но тук има и доза носталгия - не блудкава или
сладникава, а типично по Кинговски - осезаем спомен за минала епоха със своите
вкусове и аромати, мечти и тревоги, хора и кошмари.
Текст Ивайло Александров
Коментари