#София вкъщи - Водещата Анна Ангелова: Спазвам мерките и се грижа за душата с филми, книги, музика и домашни вкусотии

Коронавирусът прибра всички по домовете, защото изолацията е единственият начин да се справим с опасността. Животът между четири стени обаче може да бъде интересен, особено когато искаш да се отвлечеш от мрачните мисли. Затова от Sofia Live ще се опитаме да разкажем в поредицата #София вкъщи какво правят с времето си различни софийски персонажи.

Познавате Анна Ангелова от предаването "Култура БГ" и способността й да не прави компромис с това винаги да бъде осведомена и самата тя да представя културната информация от страната интересно. Наскоро тя направи рубрика в предаването, която се казва "Духът не е под карантина". В нея тя отново доказва, че домашната обстановка не е пречка пред това да бъдем културно обогатени. Решихме да се свържем с нея, за да разберем дали ежедневието й е също така динамично, както преди обявяването на извънредното положение. Ето какво ни сподели тя:

Какво правите, за да се предпазите от коронавируса - вас и близките ви?

Следвам препоръките на професионалистите, стоя си вкъщи, хапвам повечко портокали и лимони, пия витамини, готвя у дома, докато беше позволено тичах в парка и запазвам спокойствие и самообладание. Това е много важно, защото нашата енергия е определяща и за другите около нас. За мен има две основни неща в тази ситуация: дух и самоконтрол.

Затова поддържам стриктна хигиена (но това не ми е ново), работя онлайн, каквото е възможно, и разчитам само на домашна храна, защото съм сигурна процеса и качеството.

Малко ми е смешно, даже нелепо да Ви кажа, че си мия редовно ръцете, защото правя това постоянно, откакто се помня. Даже доста ми е смешно, че днес, в 21 век си обясняваме колко е важен един навик от първите седем години! Все едно да си обясняваме колко е важно да се къпем. Има нещо много причудливо в това да говорим едновременно за екскурзии до Марс и за това, че трябва да си мием редовно ръцете. Някакво разминаване се получава.

Как се промени отношението ви към заразата с времето - от първите дни, когато се разчуваше, до днес?

Не очаквах такъв мащаб и такава скорост на разпространение. Като журналист, който познава процеса отвътре, запазвам самообладание и не реагирам емоционално на информацията. Но това, което се случва в Италия, например, е истинска трагедия. Тази красива страна сега е като черна дупка, която поглъща живот. Не съм си представяла свят със затворени граници, обезлюдени градове, хора с маски, които или не общуват, или се заобикалят един друг, отменени световни събития…изглежда ми и като проклятие, и като наказание и като урок. В началото и аз си мислех, че заразата няма да пробие балканските субекти, чиято имунна система е добре тренирана от условията. Уви, легендата за туршията и ракията не ни спаси. И все пак към момента още сме на едно от последните места по брой заразени. Веднъж поне да се зарадваме, че сме последни…

Знаете ли, много силно ми повлияха първите снимки на обезлюдените туристически и културни обекти по света. Тази неестествена празнота е като филмов декор. Онзи ден гледах пустеещите детски люлки, които леко проскърцваха от вятъра…зловеща работа. Празните детски площадки са ми най-стресиращата гледка.

Но виждам и нещо много положително - способността на повече хора да се държат като общност. Наскоро гледах репортаж за българска фирма, която спряла да шие бебешки чувалчета, за да произвежда маски – за своя сметка, безплатно за държавата. Жените се притеснявали как полицаите ще приемат маските, защото всичките им платове са с детски шарки. Полицаите не само че ги приели, но даже се усмихнали, зарадвали се, защото и това повдига духа в такива моменти. Подобни примери много ми зареждат батериите.

От другата страна обаче е липсата на нормалност и изпадането в крайности. А това вече е липса на мобилизация. Някои хора подхождат ужасно лекомислено и безотговорно, играят си на „карантина“, подценяват ситуацията, правят каквото си искат и застрашават околните. Други пък са в тотална истерия, шок и паника. Това само задълбочава проблема. Едно от най-лошите неща е, че с разпространението на този вирус се разпространява и дезинформацията за него. Нарушената медийна хигиена създаде друга пандемия- информационна. Скоростта на заразата, липсата на достатъчно изследвания за COVID-19 и необходимостта постоянно да се генерират новини позволи на всеки да говори, на всеки да се прави на лекар, професор, политик и въобще да си приказва, каквото си иска. Това вече е ад. Медиен и социален ад. Фейсбук не е нито медия, нито болница…

Хубавото е, че пак има чувство за хумор и остроумни вицове. Мисля си, че това е важно за преодоляването на една криза. Защото всяко поколение си има свое изпитание и това е нашето. Цялата ситуация е чудесен стрес-тест от глобален, политически, обществен и личен характер. Пандемията е един студен душ за „развитите“ общества. Природата натисна вирнатите носове, удари по един шамар на егоцентриците и вкупом ни прибра вкъщи, за да си помислим кои всъщност са важните неща, какво сме забравили, с какво прекаляваме и в крайна сметка какво искаме да бъдем - част от проблема или част от решението.

От какво се отказахте, за да спазвате изолацията?

Аз избирам да съм част от решението. Затова сериозно ограничих контактите си, включително и с моето семейство. Не сме се виждали повече от месец. Не казвам, че съм ограничила комуникацията (за щастие днес има много начини да общуваме), а срещите. Това, което най-силно ми липсва е общуването очи в очи с хората, обмяната на енергия. Много ми е важно да виждам очи на живо, а не виртуално. Слава богу, работата ми е такава, че поне малко компенсирам този дефицит. И все пак липсват ми свободните срещи с близки, с приятели, разминаването с непознати, ако щете. Липсват ми киното, театърът, концертите, публичните събития, пътуванията, уютните ресторанти, непринудените разходки…все неща, чрез които усещам пулса на живота. Наскоро се шегувах, че тази социалната изолация е проклятието на социалните мрежи…Надявам се след всичко това да започнем да се разбираме повече, да сме по-малко егоисти и малко по-смирени.

И обратното: какво открихте, че може да правите, когато прекарвате повече време вкъщи? Как минава един ваш ден?

Преоткрих истинското разделно хвърляне на боклука! Излизам по три пъти- веднъж за хартия, веднъж за пластмаса и веднъж за стъкло! Хахахах! В началото си мислех, че ще се побъркам. Защото, ако сега си в някоя къща сред природата е добре, но да си само в града е доста неприятно. Има нещо ужасно потискащо в обезлюдените улици, празните паркове и затворени културни пространства…От друга страна, тази гледка те отказва да излизаш и някак естествено те води от световния хаос към вътрешния мир. Докато разместваш мебели, започваш да разместваш мисли, приоритети и т.н. Истината е, че ми е приятно това уединение, почивам си от напрежението и негативната енергия. Успях да прочета и препрочета някои неща, за които отдавна нямах нужното спокойствие. Не време, а спокойствие. Понякога имам нужда да чета бавно, да „потъвам“ в текста, да давам повече пространство на въображението. Така историите и детайлите остават по-трайни в съзнанието. С интерес следя и реакциите в световния културен сектор – от нелепи неща до много креативни... Но, като говорим за въображение, най-накрая имам и достатъчно време и провокация да експериментирам в кухнята. Според Гордън Рамзи, готвенето е усилие на духа и любовта. Моята гледна точка е 100% същата. Всеки ден правя нещо различно, експериментирам много с рецепти от целия свят и… резултатите са чудни! Също така създадох виртуален бар, в който се „срещам“ с близки на по чаша вино. Разказваме си кой какво може и какво не може да прави, коментираме новините, вицовете, ей такива неща...Но думата е уединение. В този период искаш или не, правиш интервю със себе си, правиш и равносметката кои са хората, на които истински им пука за теб. Много е странно, но броят на тези, които искрено те питат „хей, как си, имаш ли нужда от нещо“ е значително по-малък от тези, които пишат коледни поздравления.

Как минава денят ли? Зависи. Ако съм на ефир е доста динамично. Последната седмица нямам нито ден с по-малко от 12 часа - постоянно говоря по телефона с колеги или гости в предаването, пиша имейли, търся видеоматериали и следя информационния поток, защото ние не сме само водещи, а автори на съдържанието, което представяме. И се стремя винаги да съм up to date. Ако не съмна ефир е малко по-спокойно. Но винаги започвам с чаша кафе и преглед на медиите. Привечер обикновено ходя до кварталното магазинче, пазарувам, после се прибирам, пускам музика и се захващам с вечерята. Вечерта задължително завършва с чаша вино и нещо за гледане- филм, сериал, предаване, концерт или нещо такова. Понякога излизам навън и късно вечер, харесвам нощна София и възможността да изпуша една цигара на тихо, под открито небе.

Как се справяте с паниката? С какви мисли се въоръжавате срещу нея?

Стрелям с музика и я довършвам с чувство за хумор! Сериозно, просто не се поддавам. Защото какъв е резултатът от паниката? Вместо да овладееш стреса, просто го предаваш на другите. Грижа се за близките си и за околните, доколкото ми е възможно, вниманието ми е повишено, но нито се вайкам, нито изпадам в клинични състояния на страх и истерия. Защото, ако се поддадеш, това абсолютно блокира логичното мислене и овладяването на реалността. А в случай на спешност точно това е от ключово значение. Ситуацията е извънредна, но е временна и ще я преодолеем с воля . Следя всички информационни източници, включително международните, отсявам важното от ненужното, спазвам самодисциплина и посрещам деня с усмивка.

Всичко това, което се случва ме накара да създам и една авторска инициатива под формата на рубрика –„Духът не е под карантина“. Всеки ден в предаването отделям по 15 мин. и каня известни артисти и обществени личности, които да ни разкажат какви книги четат, каква музика слушат и какви филми и сериали гледат – нещо актуално или нещо любимо. Идеята ми хрумна малко преди обявяването на извънредно положение, но ми беше необходимо време да я реализирам. Но се радвам много от резултатите и реакцията- имаше обмяна на добра енергия и смисъл. Много хора ми писаха, че вече са прегряли от новините и са имали нужда точно от нещо такова- различно, любопитно, обогатяващо.

Любим плейлист и песни в тези затворени дни?

Ха, всеки ден слушам нещо различно за разнообразие, затова ви давам само няколко тематични парчета.

Good Morning Freedom – Blue Mink

We are born when we die – Apollo Sunshine

You Only Live Twice – Nancy Sinatra

Staying alive- Bee Gees

Deep Inside you – Gloria Ann Taylor

Fever – Peggy Lee

Let Love stand a chance- Charles Bradly

The sound of silence - Simon and Garfunkel

Breathe (in the Air) – Roger Waters

On a clear day you can see forever – The Peddlers

Филми и книги, които бихте препоръчали?

„Braking bad“ – за мен това е вечният сериал, няма значение дали си го гледал или не, няма значение кога. Може да се гледа отново и отново… 5 сезона…ехеее. Миналата година Netflix пуснаха El Camino: A Breaking Bad Movie, а този февруари „Better Call Saul“- сезон 5-и.

“Black mirror” – ако не сте го гледали, ей сега е моментът.

Преди дни на пазара излезе ново издание на романа „Покривът“ от Георги Марков. Веднага започнах да го чета. Това е роман за истината.

„21 урока за 21 век“ – Ювал Ноа Харари – актуална и съвременна книга за преосмисляне на ценностите в този иначе шумен свят…

„Прекрасният нов свят“ – 26 век - това е времето, в което, според автора Олдъс Хъксли, чувствата са загубили стойност... А може би някои са изпреварили времето?

„Проглеждане“ – Жозе Сарамаго. Тук ще цитирам „Гардиън“:

„Зареден с напрежението на истински политически трилър, „Проглеждане“ е може би най-актуалният роман на големия писател. Книга, която казва за съвременната действителност повече от всяка друга.“

Какво бихте посъветвали всички други?

#StayHome #TakeCare #StayStrong #StaySafe

България е красива, когато сме здрави.

Интервю на Илиана Симеонова