Затварянето в клетката на пет песни, книги, филми или групи никога не ми е харесвало. Сигурно има поне сто песни и музикални произведения, които претендират за първото място в сърцето ми и определят живот ми по някакъв начин но ще опитам:
5. „Оловният войник“ на Тангра дори само заради думите на Александър Петров: „Бе очукан, разкривен, беше много уморен, но ми каза, че до днес още не е победен.“
Тангра II дръзнаха да свирят музика, която точно тогава беше модерна по целия свят, бяха авангард, както и самият “Оловен войник“.
4. “Jump” на Van Halen – изумителна енергия, винаги ми подобрява настроението, а освен това я пускат във всички зали на НБА.
3. “Chariots of Fire”, Vangelis – не е песен, а инструментал, но Вангелис беше музикантът, който събра музикалните ми вкусове с тези на баща ми! Пусках му Emerson, Lake & Palmer, Led Zeppelin, Dawid Bowie, но точно музиката на великия грък и съвместната му работа с вокалиста на “Yes” - Джон Андерсън, му помогна да разбере музикалните ми вкусове.
2. Каквото и да е на Pink Floyd, но все пак „Shine On You Crazy Diamond”. Заедно с Led Zeppelin, това са двете групи, които остават най-важни в живота ми.
1.„Dust in the Wind”, Kansas – текстът на Кери Ливгрън казва толкова много неща, но най-важното, заради което навремето препоръчах той да бъде залепен в гримьорната на всеки телевизионен водещ е:
“Don't hang on, nothing lasts forever but the earth and sky
It slips away, and all your money won't another minute buy.” – грубо преведено – нищо не остава завинаги, освен земята и небето, изплъзва се и всичките ти пари не могат да ти купят дори още една минута. Тоест – никога не приемай себе си прекалено сериозно!
Bonus tracks: “Days are numbers” (The Traveller), The Alan Parson`s Project, “Cashmere”, Led Zeppelin, “Piano man”, Billy Joel.
Слушайте музика!
Интервю на Илиана Симеонова
Още от Наш човек:
- Илиян Джевелеков: Много ми се прави комедия
- Александър Кънев: Отегчават ме представления, които нямат смелост и въображение
- Николай Урумов: Смея да кажа, че познавам много добре българина
- Димитър Живков: Чрез „Живак“ всеки зрител открива своята тема и емоция
- Асен Вапцаров: Музиката винаги ни е учила на емпатия и заедност
- Стефка Янорова: Вярвам, че театърът е място, където можем да се пречистваме
- Марина Цекова: Телевизията е като жив организъм
- Мак Маринов: Най ме е страх от дълбочините на човешкото падение
- Проф. Атанас Атанасов: В живота бих искал да бъда незабелязан
- Силвестър Силвестров: Срамът е премахнат от мен оперативно
Коментари