#София вкъщи - Актрисата Надя Керанова: Пиша дисертацията си и репетирам за предстоящ виртуален спектакъл

Източник: Надя Керанова

Коронавирусът прибра всички по домовете, защото изолацията е единственият начин да се справим с опасността. Животът между четири стени обаче може да бъде интересен, особено когато искаш да се отвлечеш от мрачните мисли. Затова от Sofia Live ще се опитаме да разкажем в поредицата #София вкъщи какво правят с времето си различни софийски персонажи.

Надя Керанова е сред новите надежди в българския театър. Завършва Актьорство за драматичен театър в НАТФИЗ в класа на проф. Снежина Танковска. Работила е и като професионален модел. Потомка е Захарий Стоянов. Решихме да се свържем с Надя, за да разберем какво прави вкъщи по време на карантина. Може би репетира за нова постановка? Ето какво ни сподели тя:

Какво правите, за да се предпазите от коронавируса – вас и близките ви?

Стоя у дома, избягвам близки срещи, ходя само до магазина – с маска.

Как се промени отношението ви към заразата – от първите дни, когато се разчуваше до днес?

Не мисля, че се е променило. Приех я спокойно, защото си казах, че нямам друг избор. По-скоро се промени отношението към дома ми. Преди почти не се прибирах и не усещах мястото като свое. Сега за пръв път прекарвам толкова време в апартамента си и забелязвам как ми става все по-уютно.

От какво се отказахте, за да спазвате изолацията?

От начина, по който живеех.

И обратното: какво открихте, че може да правите, когато прекарвате време вкъщи? Как минава един ваш ден?

Определено не скучая и дори бих казала, че си прекарвам доста добре. Имам време да се съсредоточа върху дисертацията си. Също така имам късмета и удоволствието да репетирам „Опит върху свободата“ – бъдещ виртуален спектакъл по текстове и фотографии на Цочо Бояджиев. Режисьор е Боян Крачолов. Много съм благодарна за тази възможност. Мисля, че няма да преувелича, ако кажа, че това ме спасява.

Как се справяте с паниката? С какви мисли се въоръжавате срещу нея?

Не й обръщам внимание. Има толкова други по-интересни неща за мислене.

Любим плейлист и песни в тези затворени дни?

Преди няколко дни или седмица (не знам вече…) попаднах на някакво интервю с Паоло Сорентино. Особено ме впечатли едно негово изказване – че вярва, че филмовата музика е по-важна от диалога, защото ценността на киното е в предаването на човешките емоции и музиката може да бъде най-добрият им израз. Оттогава слушам музиката от филмите му.