Актьорът и режисьор Станислав Дойнов: Всеки ден виждам млади актьори, работещи в магазини

Станислав Дойнов е син на легендата на Военния театър Александър Дойнов. Забелязва се усилен интерес от негова страна не само към актьорството, но и към режисурата. Една от най-успешните му постановки е "Секс, наркотици и хип-хоп", която радва публиката и до ден днешен в цялата страна.

Срещнахме се със Станислав, за да разберем повече за него, бъдещите му проекти и по какъв начин пандемията се е отразила на театъра и киното.

Ето какво ни сподели той:

Здравей, Станислав. Разкажи ни малко повече за постановката "Секс, наркотици и хип-хоп". Тя стана доста успешна предвид мненията на публиката.

За постановката мога да кажа че беше и още е много гледаема , но, уви, имаме болен от екипа и не играем в момента. Чакаме и дано скоро пак почнем.

Коя е любимата ти роля, която си играл?

Любими роли нямям. За мен всяка роля е шанс и във всяка такава се опитвам дя вложа всичко, което мога. Може би любимата ми роля все още предстои да ми се случи.

Пандемията по какъв начин повлия на театъра?

Пандемията ни даде доста време за размисъл и малко работа. Надявам се скоро да свърши това нещо, защото един народ без култура никак не върви на добре. Съжалявам, но всеки ден виждам млади актьори, работещи в магазини или друго.

Публиката по-критична ли е станала в сравнение с преди 10-20 години?

За, публиката или добро или нищо, но хората са отворени за нови неща и имат желание за посещения на театрите. Въпросът според мен не е публиката дали е по-критична, а спектаклите дали са достатъчно добри. Последно време гледам филми и български продукции, които са доста зле. Дано да греша.

Кое е най-трудното в актьорството?

Трудно няма според мен. Има желание за постигане на цели и то е най-важното и ако го имаш, тогава всичко е лесно. Малко хора мислят така и все чакат голямата си роля, а то всяка роля става толкова голяма, колкото усилие вложиш.

Разкажи ни за момента, в който си бил на ръба да се откажеш от актьорската си кариера?

Няма да крия, имало е такива моменти и сега дори ги има. Но това ти дава сила и отваря съзнанието ти към нови неща и тогава рязко идват новите идеи и неща и спираш да мислиш за отказване. Актьор, който не е мислил да се отказва, няма.

Смяташ ли, че всеки актьор е подходящ за определени роли и в този смисъл всеки е талантлив за определено нещо?

Визията е нещо неизбежно, което вкарва всеки един човек в определени персонажи, но само от него зависи дали има талант и техника да избяга от тях и да изиграе нещо различно, далечно от него самия.

Талантът е нещо много индивидуално и при всеки е различен.

Какво ти отне и какво ти даде сцената?

Сцената само дава, никога не взима. Може би малко ти краде от времето, но това е в името на добра кауза. Сцената дава на актьора шанса да изживява чужди животи. Всеки един актьор е леко шизофреник.

Кое ти доставя по-голямо удоволствие - актьорството или режисурата?

Двете неща са адски различни и чешат крастата по различен начин. Не мога да определя кое от двете повече. Важни са посланията, които ще дадем на хората, било то с актьорска игра или режисьорска работа.

Коя е най-голямата награда за един актьор?

Когаго видиш накрая всички тези различни по професия хора, прави на крака и ти ръкопляскат, тогава учени са доказали, че актьорът е пред инфаркт откъм ритъм на сърцето, но никога не умира.

А когато и посланието е стигнало до тях, виждаш още по-голямото удоволствие в очите им.

Гледайки ситуацията в България от определено време насам, би ли създал постановка за нея и как би се казвала тя?

Гледайки ситуацията точно сега искам и то да бъде точно в Кюстендил. Дори съм в леки преговори със директора и дано след ремонта да направим нещо заедно там. За текстовете няма да споделя, пазя изненадите винаги до края.

От определено време не сме те виждали на сцена. Кога е следващата ти изява?

Скоро започвам, надявам се, след Нова година да направя една-две пиеси, като едната вече казах, ще бъде в Кюстендил. Това е като режисьор, а като актьор все още чакам график за репетиции и тогава ще кажа.

Интервю на Илиана Симеонова