Озвучаващият актьор и музикант Момчил Степанов: Музиката е част от мен още преди да проговоря

Момчил Степанов е български актьор и певец. Известен е главно с работата си като озвучаващ актьор в десетки филми, сериали и телевизионни предавания. Преди две години взе много успешно участие в "Гласът на България", където беше сравнен от Иван Лечев със Стивън Тайлър. Той успя да изправи публиката на крака и да впечатли журито.

Свързахме се с него, за да разберем повече за бъдещите му проекти не само като певец, но и като актьор. Ето какво ни разказа той:

Здравей, Момчил. За много години!

Здравей, за много години!

Как отпразнува Нова година?

За съжаление, под карантина, сам вкъщи. Разбира се, в постоянна онлайн връзка със семейството ми. Съседите споделиха празничната си трапеза, слушах хубава музика. Можеше да е и далеч по-неприятно.

Разкажи ни кога в теб се запали пламъкът на музиката?

Това се е случило преди да проговоря. Така поне са ми разказвали родителите ми. Пеел съм много детски песнички с „хъм“-кане. След това учителката ми по музика в първи клас забеляза, че пея вярно, и ме записа в училищния хор. Но истински се запалих в четвърти клас, когато тръгнах на уроци по китара. Първоначално не исках, но баща ми хитро заяви, че „мацките харесват китаристи“ и това сработи веднага! И оттам вече музиката се превърна в неизменна част от живота ми.

В "Гласът на България" преди две години журито те сравни със Стивън Тайлър. Какво означава това за теб? По кое точно си приличате?

Това е огромен комплимент от устата на Иван Лечев!

Обичам да „си крада“ разни пинизчета от различни изпълнители и да ги вплитам в изпълненията си, когато това е удачно. На онзи кастинг изпях „Happy” на Фарел в доста различен рок аранжимент. Когато го чух на запис си дадох сметка, че на моменти съм звучал като Стивън Тайлър. Но не е било нарочно, беше по-скоро импровизация.

Ти не се изявяваш само като певец. Имаш участия във филми като "Ангели" и "Вездесъщият" и сериали - "Революция Z", "Стъклен дом". Повече актьор или повече певец си?

По-скоро пеещ актьор. Въпреки, че пеенето беше първата ми любов, образованието и професията ми са актьорски. Завърших НАТФИЗ при проф.Пламен Марков през 2009-та и оттогава съм актьор на свободна пракика. Бях за кратко в Театър София, в Музикалния театър, но основната ми работа е като актьор в дублажа. Обичам предизвикателства, обичам разнообразие. Постоянно ходя на кастинги за филми, сериали, реклами. Наскоро снимах в новия сериал на Илиян Джевелеков, който предстои да видим по БНТ. Ролята е малка, на музикант, но Илиян работи изключително професионално и детайлно. Дори за малките роли се навлиза в детайли и за мен беше ценно да се срещна отново с него на снимачната площадка. Разбира се, използвам всяка възможност и да се връщам към музиката. Работя като студиен певец, записвам песни за много анимационни филми и сериали, пиша и изпълнявам и своя музика. Бях в официалната селекция на „Бургас и морето“ преди няколко години с песен по моя музика и текст. Трупам емоции, преживявания, спомени. За един артист е важно да преживява и опитва нови и разнообразни неща. Те му дават изразни средства.

Какво ти дава актьорството и какво музиката?

Различни гледни точки към живота. Работата на артиста е да провокира емоции, да въздейства, да те кара да се замислиш, да съпреживееш. Лично на мен и двете ми дават възможност да ставам по-добър човек. Да претворявам лошото и негативното в нещо красиво и съзидателно. И да бъда щастлив.

Какъв щеше да е Момчил Степанов, ако не се занимаваше с изкуство?

Може би ще ми е по-лесно да кажа какъв нямаше да съм. Спортист. Много обичам да гледам, много се възхищавам на спортистите. Обаче не ми се удава да го правя и това си е. Опитвал съм какви ли не спортове – резултатите са в най-добрия случай посредствени. Просто нямам никакъв талант в тази сфера. За сметка на това математиката винаги ми е вървяла. И сега хобито ми е в сферата на финансите, икономиката, инвестирането. Може би щях да съм предприемач.

Какви са качествата, които трябва да притежава един актьор, за да стане успешен?

Успехът е нещо много относително и същевременно крехко. За едни е славата, за друг наградите, за трети това да има достатъчно ангажименти и да се издържа с това, за четвърти е нещо различно. Качествата, които смятам, че на мен ми помагат са професионализма, отношението към работата, находчивостта, търсенето на нови предизвикателства, самопровокирането, постоянството, търпението, емпатията. Имал съм и немалко късмет. Но и съм бил подготвен да се възползвам от него.

Занимаваш се доста успешно в сферата на дублажа. Озвучавал си немалко филми. Имаш ли любим персонаж?

Може би Люмиер от „Красавицата и Звяра“ и Кристоф от „Замръзналото кралство“. Обичам геори, в които откривам нещо от себе си, но и които ме провокират да търся у себе си емоции, които са ми непрвични. Обичам и пеещи герои!

Дублажът не е просто четене на текст. Трябва да се вникне в дълбочина в сюжета и историята на героя. Кое е най-специфичното в тази професия и как успяваш самия ти да се пренесеш в един в повечето случаи измислен свят и напълно да се абстрахираш от реалността?

Много са специфичните неща. Като се започне от това, че използваш само гласа си, мине се през това, че трябва да пресъздадеш възможно най-точно чуждите емоции в най-големи детайли, дори дъховете и паузите на героите и се стигне до това, че много често в дублажа трябва да следиш и дублираш няколко герои едновременно. Да сменят много бързо тембъра, емоционалното състояние, темпото на говорене. Случва се няколко твои герои да си говорят един с друг – един крещи, друг реве, трети се смее на първите двама. И всичко това се случва за секунди. Абстрахирането от околния свят не е проблем, поне за мен. Потъвам в действието и защитавам героите си докрай.

Случва ли ти се понякога да четеш книжки на малката си дъщеричка отново с преправен глас, да влезеш в роля дори у дома си?

Освен дублажи, записвам и много аудиокниги. За мен е рефлекс да си преправям гласа когато чета на дъщеря ми. И тя дори се сърди, ако не го правя. Вече ми показва и ми напомня кой герой как говори. Обаче не иска да ме слуша на запис. Иска на живо. И много обича да си говори с героите. Прекъсва действието и започва да задава въпроси. Но не на мен, а на героя. Самата тя вече си преправя гласа и си води диалози между куклите и плюшените играчки като влиза в роли. Много е сладка!

Как си почива толкова енергичен човек като теб?

Енергичен... не бих казал, че съм много енергичен. Всъщност съм доста мързелив. Но си обичам работата повече отколкото обичам да мързелувам. Работохолик съм. И двете неща много се допълват. Работя здраво и си почивам без угризения. Обичам да се наслаждавам на малките неща. С чаша вино или студена бира. Чета, слушам аудиокниги, гледам спорт. Понякога филми или сериали. Обичам и да пътувам, но доста рядко ми остава време за това.

Какво си пожела с настъпването на Новата година?

На първо място здраве. Да прекарвам повече време със семейството си. И Новата година да е скучна! Стигат ми толкова интересни времена. Искам скучна почивка, на скучен плаж, със скучен коктейл в ръка! Интересното да си го правя сам, а не светът да ми го сервира постоянно!

Интервю на Илиана Симеонова