Некрономикон

Лъвкрафт е легенда. А у нас е легенда с малко преводи в изчерпан тираж. Затова е радостно (пардон, страховито), че „мрачният и неуловим крал на ужаса", както го нарича Стивън Кинг, пристига в ново издание (нищо че тези пет новели, една повест и един разказ са излизали преди). Тук са класически, мрачно очарователни парчета като „Нещото на прага" и „Плъхове в стените", които нагледно показват защо Лъвкрафт е толкова обичан не само сред почитателите на хоръра, но и сред претенциозните естети. Заради дяволската изобретателност, изискания стил (чудесно пресъздаден на български от Адриан Лазаровски) и впечатляващия размах на въображението.

Това не са просто някакви страшни истории: творбите на Лъвкрафт късче по късче сглобяват пъзела на цяла митология, на цял дълбинен свят, който злокобно протяга пипала през тайнствените истории в лицето на демона Ктхулу и останалите Дълбоки древни. Оттам нататък реакциите са различни. На мен, признавам, ми беше трудно да усетя вледеняващия полъх на космически ужас, за който говорят някои... Но определено се забавлявах.

Авторът! Авторът! Животът на Хауърд Филипс Лъвкрафт (1890-1937) всъщност никак не е забавен. Той е роден в Провидънс, един от най-старите градове в САЩ. Съвсем рано изгубва баща си, който прекарва години затворен в клиника и умира в нея. На три Хауърд се слави като рецитатор на стихове, а на шест вече ги пише. Крехкото му здраве го задържа задълго вкъщи, където денем чете ненаситно, а нощем страда от безсъние и ужаси. Душевните му проблеми продължават и по-късно, но лека-полека той си пробива път като писател и става известен със своята „зловеща проза", предвестник на по-комерсиалния жанр на хоръра. Но, макар че публикува усилено, постепенно обеднява все повече, страда от недохраване и развива рак на тънкото черво. Поддържа дневник на заболяванията си чак до своята смърт в същия стар Провидънс.

Нещо подобно Стана дума за Стивън Кинг. И многобройните негови признания какво влияние му е оказал Лъвкрафт несъмнено спомагат за неговата устойчива слава. Но, разбира се, зловещи и ужасяващи истории се разказват в Америка отдавна и Лъвкрафт стои малко като свързващо звено между Едгар Алан По и автора на То. Не по-малко от По му е важен мрачният гений на немския романтизъм - Е. Т. А. Хофман, а да не пропускаме и добрата стара зловеща традиция на британската готика. От своя страна Лъвкрафт повлиява на толкова много писатели, че е излишно да ги посочваме, но си струва да споменем един, който обикновено не се свързва с подобни жанрове. Става дума за Борхес - изключителен почитател на прокълнатия пророк от Провидънс. И двамата изграждат своите художествени светове върху намека и догадката, върху недоизказването - както, впрочем, прави и Толкин. А да не говорим, че и хеви метълът нямаше да е същият без Лъвкрафт.

Некрономикон от Х. Ф. Лъвкрафт е в близката книжарница, струва 15 лв.,
издава Ентусиаст, а преводът от английски е на Адриан Лазаровски

Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев