Игра на дама

Неслучайно дори самият Кортасар смята Игра на дама за своето най-добро произведение. Това е, както се казва, магнум опус, една от онези книги, които носят и очарование, и страхопочитание. Не всички автори имат такава в библиографията си; това е присъствие, което задължава и писателя, и читателя (да не говорим за издателя и преводача). Е, магнум опусът на Кортасар вече излезе преди седем години, но сега го имаме отново преиздаден в луксозно книжно тяло с твърди корици, а това си е сериозно изкушение. Иначе всичко друго му е все така прекрасно: шеметният език, сюрреалистичната стихия на въображението, внезапните, шантави асоциации, джазовият ритъм, неподражаемата атмосфера на Париж от края на 50-те и лудостта на няколко залутани в него латиноси. Заглавието идва от най-радикалната особеност на романа: той провокира читателя да скача между различни глави в последователността на импровизацията; предлага му уж два начина за четене, но всеки е свободен да си открие безброй други. Из този текст читателят броди така, както неговите герои из Париж: „бяха се оставили да ги водят знаците на нощта, следваха маршрути, родени от фразата на някой клошар, от осветена мансарда в дъното на непрогледна улица..." Голяма и странна книга, която най-добре се чете дълго време по малко, и подлежи на доизмисляне.

Авторът! Авторът! Ако си пропуснал, върни се тук, за да си свериш часовника относно Кортасар и неговата биография. Колкото до новото издание - то се появява, защото сега се навършват 50 години от първата публикация на романа. А ако се питаш защо изведнъж така се открехнахме на тема Кортасар, работата е там, че догодина пък стават 100 години от рождението му. Така че отсега се стягай за празник - с много джаз.

Нещо подобно Кортасар има един прочут сънародник, който обича да нахвърля идеи за експериментални произведения, но оставя на други хамалогията по писането им. Говоря, много ясно, за Борхес, чието предложение от Градината с разклоняващите се пътеки със сигурност е вдъхновило по-младия му колега. (Впрочем, идеята за такъв разклонен текст, който постоянно предлага избор, по-късно се материализира в целия жанр на книгите-игри). Кортасар е и дълбоко присаден във френската литература: както в търсенията на roman nouveau, така и в плодородната почва на сюрреализма и неговите предтечи (героите тук, между другото, споменават Лотреамон). А пък друг французин, Жорж Перек, ще навлезе на свой ред в проучените от Кортасар територии на новаторското писане. Това ще направи и Итало Калвино, но хайде да не правим списъка твърде дълъг.

Игра на дама от Хулио Кортасар е в близката книжарница,
струва 29,80 лв. с твърди корици, издава Агата-А,
а преводът от испански е на Стефка Кожухарова

Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев